МЯСТО ЗА РАЗБИТИ СЪРЦА

Здравейте на всички в този форум
Аз се казвам Силвана и съм нещастна в любовта.
Влюбена съм безумно в мъж,неподходящт за мен,женен.
Да обичаш женен с дете е най-голямата болка,която би могла да срещне една жена.....
И най-лошото е че и той ме обича,но не смеем да изживееме любовта си,никой не прави крачка към бездната....Той се страхува за семейството си,а аз не искам да съм причината за раздялата им...Предимно мисля за детето,аз съм расла без баща,не желая и това дете да е нещастно с един родител.....
Изпитвам голяма болка,когато го видя,когато е близо,а не мога да го докосна....Наскоро обаче си подарихме три незабравими нощи,този път не мислехме за никого,нито пък щадихме някого....живеехме за мига...
Но нещата станаха още-по сложни,той замина за Кипър и това разстояние ме влудява.
Той ми липсва ужасно много,разговаряме по телефона често,но вместо радост в очите ми,плуват сдържани сълзи...
Той е нещото заради което живея и нещото,което ме кара и да страдам и да се радвам......
Любовта ни е невъзможна поради ред причини и боли,много боли от този любов неизживяна...
Копнееме се един друг,но поставяме чувствата на другите на първо място....
Сега си имам приятел,той ме обича много,за съжаление аз го използвам като заместител,да забравя за онази изгаряща любов....
Залъгвам се че ще успея,така се самонаранявам още повече,а във това въвличам и приятелят ми,сегашния,който ми предлагав и нежност,за съжаление копнея другия...
Сърцето ми е разбито,а душата ми е разспъната на кръст...
В сърцето ми е пълен хаус,ужас...исками се да е сън всичко това,но не е ...Болката е неизбежна...Когато се влюбих започнах да пиша даже стихове,женения ме вдъхнови,и с тази любов сърцето ми се разби...
Не ще забравя онези нощи вълшебни,но дълбоко в себе си знам,че и него не ще забравя...
Как бих забравила първата си истинска любов,за която и за чаша отрова съм готова...........

Мило момиче . Това което се случва с теб не е нищо ново под слънцето . Тази история се повтаря отново и отново .
Какъв съвет ти бих дал, като за начало обърни внимание на човека до себе си . Опитай се да го допустнеш до своето сърце. Опитай да събереш малкото останало от теб и да намериш себе си . Казваш че сте били щастливи, но всичко е само един миг , миг от вечноста . И понякога колкото и да е трудно трябва да продължиш напред . Така че не се отчайвай а просто бъди себе си . И горе главата .

yjasno e da te zarejat bqh gadje s edno mom4e i skasa s men i pred men predloji na nai dobrta mi priqtelka be6e yjasno za sekynda sprqh da jiveq i te stana gadje s nego i dvamata mi zabiha noj v garba VE4E ZNAM 4E LUBOVTA BOLI NO VSI4KO SE VRA6TA NALI TAKA

I AZ NIKOGA NQMA DA MOGA DA GO ZABRAVQQ

Ми какво да ви кажа..
Значи тръгнах с едно момиче на което не бях казал, че имам чувства ама не просто харесване а Обич и ходехме там колко ходехме мина един ДЕН и тя ми каза няма смисъл да продължаваме ще стане по лошо ..
Аз и казах, че я обичам, но тя ми каза че не е възможно това аз и отговорих, че имам чувства към нея от доста време, но тя не ми вярва
Моля Ви се някой да ми каже да правя защото просто няма да издържа ;( !
Благодаря Ви предварително !

Predi 5 meseca se zapoznah s edno mom4e savsem slu4ino.Az na 23,toi na 20.Vlubih se mnogo i toi v men tvardi.Stra6no se izma4ih v poslednata si vrazka predi nego...trqbva6e mi 1 god. i polovina da se savzema.i tolkova me e strah...s vaprosnoto po-malko ot men mom4e zapozna vsi4ko na 6ega - celuvki,pregradki i v edin moment se okaza 4e ne e uvle4enie,a nie imame vrazka.Be6e mi mnogo hubavo prez cqloto vreme,no ne iskahme ednakvi ne6ta,nqmame ednakvi o4akvaniq i potrebnosti.az naistina go zaobi4ah,a toi men ne,no si zatvarqh o4ite ot strah da priklu4a.Tazi ve4er go popitah za6to iska da e s men i toi mi otgovori za6toto moga da raz4itam na teb.Tova me zabolq...Popitah go tova li e i toi kaza:da.nikoga ne kaza 4e me obi4a,vvinagi kazva6e haresvam te mnogo...prez cqloto vreme osaznavah 4e vsi4ko e svar6ilo predi da zapo4ne poradi tolkova razli4nite ni 4uvstva edin kam drug,o4akvaniq i potrebnosti.Az iskah obi4, a toi....kakto kaza sam da raz4ita na nqkogo...zvanqha mu jeni,za koito ne mi dava6e obqsnenie,ima smsi ot tqh koito pazi a ot moite trie ot roda:razbi mi sarceto i pro4ie,polu4eni po vremeto,kogato bqhme zaedno..otdelno pazi smsi ot 2g. na biv6ata si priqtelka i ne trie nito red,a moite iz4ezvat.tova sa samo nai malkite belezi koito mi govoreha 4e lipsva lubov.Tazi ve4er slojih krai i toi go prie stana i tragna....no az ne mojah.Mnogo me boli,ujasno.Vzeh re6enie az,a stradam pove4e ot predi,no vqrvam 4e e pravilno......a vie?

Присъединявам се към клуба,мислех,че съм над тези неща,но си разбих сърцето един вид сам.Ходех с едно момиче близо година.Докато бяхме заедно всичко беше невероятно,като обаче бяхме разделени за няколко дена само се настъпвахме.Винаги мисля,че съм бил по разбрания и човека с по-голям мироглед и винаги съм се опитвал да обясня,но не ме разбираше,а спореше докато не се нервирах и казвах някой доста лоши неща.Просто не разбра ,че като ме нервира,мога да кажа всичко,разбира се после ще съжелявам,но съм голям инат и казаното няма да го върна колкото и да ме боли.Последната 1г с нея ми беше най-хубавата може би в живота,да знаеш ,че има човек,който мисли за теб и би дал всичко за теб,това е върховно чувство,което се надявам всеки да изпита.Връзката ни беше странна ,защото в началото се правех и не исках да споделям,в началото тя беше водещата роля, тя споделяше и казваше ,че ме обича.Аз минавах под капките и просто и показвах колко много значи за мен,но не и стигна и искаше да и го казвам + още някой работи.Изневерих на принципите си и на навиците си заради нея,преправих си един вид психиката заради нея,защото нали компромисите са една голяма част от връзката и аз бях готов да го направя.Така и стана промених се на 360градуса започнах да я обливам с обич повтарях и почти всеки ден колко е важна за мен и тн и тн.Просто го направих защото исках да се чувства добре.Всичко започна да става даже по-добре обикнах това момиче адски много,в началото все си мислех,че тя е човека който обича повече във връзката ни ,но накрая просто до толкова давах ,че не осещах "ресто".По едно време във връзката ни се случи нещо, което много ме обиди и направо ме съкруши,от този момент аз изгубих нещо,немога да го обясня,но нещо ми липсваше и незнам какво.От този момент и спрях да и имам доверие,все си мислех къде е с кой е какво прави и всякакви щуротии , побърквах се неможех да спя от 2 месеца.Лягам си супер сънен обаждам и се пожелавам и лека нощ и започвам да си мисля,дали сега е в тях или отива някъде....неможех да мигна,единствените пъти които спах бяха когато тя беше до мен в леглото.Накрая не издържах,просто нямах нерви вече,нямах психика да се боря със себе си и исках да поговорим,за да и кажа,че искам да се изясним един път завинаги,че ако има нещо,някога да ми се обади и да ми каже,не аз да се тормозя.Така щяха да се наредят нещата,но не писах и че трябва да говорим и тя ме хвана на къс пас в скайп,не исках да говоря там,но пак стана скандал.Искаше да се видим,така и стана отидох и пак се почна,изобщо не слушаше какво казвам,само излагаше нейните си варианти и изопачаваше това което аз казвах или го обръщаше срещу мен.Точно това и качествто ме вбесяваше в нея,накрая каза, "ако искаш да ми кажеш да се махам кажи го" ,това не беше така ,но вече бях бесен, и исках да и дам един вид урок,да види ,че това което казва,ем ме боли от него,ем не е правилно,затова и казах точно това което ми набута в устата. Опита се да се задържи и да разсее темата,но съм човек,който каже ли нещо край и и казах,че не искам да я виждам повече.Това е историята на живота ми ,най-кофти от всичко ми е ,че накрая тя даже незнаеше колко ме е грижа за нея, при полужение ч,е направих хиляди компромиси за нея,яд ме е че казваше само "аз направих това"аз направих онова" аз"аз"аз"Аз" а дадох всичко възможно ,което може да се даде от мен.Това беше най дългата ми връзка която беше над 1г ,имал съм и други но все кратки,най дългата 4месеца всичко друго беше просто игра и никоя не ревнувах,може би бяха по зрели.Обичах въпросното момиче,с цялото си сърце ,като се карахме ме болеше,като я гледах тъжна също,накрая като свърши всичко имах чувството че имам дупка на мястото на сърцето,имах буца на гърлото колкото баскетболна топка и ми се плачеше,но не можах.Просто нямах сълзи,все едно нямах вода в организма,беше най гадното чувство което съм изпитвал някога,а тя казваше ,че даже сълза не съм могъл да пророня за нея,а незнаеше как ми е наистина,че умирах за нея и че вътрешно гниех.Сега няколко часа след цялата случка съжелявам,нонезнам какво да правя,обичам я повече от всичко на света,но и нямам доверие,опитах се да си го върна но не можах.А с цялото си сърце искам да съм с нея,но да не се притеснявам къде е и какво прави....дано след всичко изписано ми олекне малко.... и дано някой по зрял от мен ми даде някакъв съвет.

Лудо влюбена съм в едно момче и имах чувството, че и той ме харесва, но сега имам чувство, че се интересува повече от приятелката ми отколкото от мен. Той знае любимата й група, но не знае, че и на мен ми е любима. Честно казано не знам дали би трябвало да съм тук, но когато си помисля това сърцето ми натежава и е все едно от олово.

Тъне слънцето в забрава
И няма светъл лъч в нощта.
Само твоята усмивка
Ще сгрее тъжната ми душа.
От мъка аз по тебе чезна,
Като свещ догаря моето сърце,
И душата ми е бездна,
В която жадно търся те с ръце.
По устните ми ще познаеш,
Че викам те "Ела...".
В мислите си ще знаеш,
Че тъжна съм без теб сега.
Очите ти така студени
Издават моята вина.
Защо си тръгна така внезапно
И отне ми любовта?!
Питам се и сама не зная...
Защо ли да не сложа края...?
Сълзите ми се стичат
Събирам ги във шепи
И омесвам ги с кръвта…
Със самотен шепот
И капчица надежда
Посреща ме зората на деня.
Не ме търси...      

Искам да разкажа мойта история ..
В последните 2 години смених доста момчета с надеждата че ще намеря точния за мен . бях се съсипала от толкова раздяли ..
Един ден пледи около 6-7 месеца реших да напиша на едно листче какво искам и да го изгоря за да го види господ ( странно е но съм много вярваща) написах че искам истинска любов и че ни искам да съм наранената ...и така направих каквото трябваше .след това имаше няколко човека които искаха да са с мен но аз просто не усещах че те са хората за мен . Но един ден просто едно момче ме заинтригова той е от мойто училище и е в съседния клас .Яз още от много време му бях хвърлила око но нищо повече но вначалото на новата учебна година нещата се промениха и лека полека почнахме да си говорим .. в един петъчен ден излезнахме за първи път двамата извън даскало и беше много хубаво тогава си признахме че се харесваме след няколко дни той ме целуна и тръгнахме .. Проблема беше че и двамата сме чувствителни и ревниви .. Карахме се за дреболии за най маловажното но се оправяхме на другия ден .. аз правех грешки като му говорих за бившите ми приятели правих го за да разбере каква съм била и какво ми се ее случвало .. но спрях защото той мразише това .. сле 2 месец пак се бяхме скарали бяхме напрага да се разделим аз плачех защото не исках да постъпва така обичам го истински .. той също се разплака и не искаше казваше че не е щастлив.. давах му всичко .. но пак се оплавихме наскоро пак де скарахме до такава степен че той цял ден ме подминаваше в училище пак за глупости .. всичко се нормализира .. но вече правехме 5 месеца той почна се ддържи странно .. казвахе ми че не му е приятно да се целувами пред другите защото ни гледат а той после чува как ни обсъждат .. скарахме се в училище аз не може да повярвам че го е срам да ме целува защото после не иска да чува хората какво говорят .. заболя ме просто се обърнах и си влезнах в стаята ..нощи си говорихме той казаче това което съм ваправила го е отблъснало и каза че трябва да ми каже нещо утре .. аз веднага се усетих и се разплаках питах го дали е това той мълчеше .. аз нямах думи такава болка изпитах .. каза че му и трудно защото ме обича .. вече знам че всичко свърши .. ще ми го каже в очите , ще го виждам всеки ден а болката ще е в мен .. той знае че е последната ми надежда за добра връзка но го направи , караниците с него ме учиха на много неща така и за него така и за мен .. нищо не може да ме накара да тръгна с друг .. дадох му всичко , споделих всшчко с него вярвам му , за първи път го направих с него ... спомените ме убиват , промених се ,, нищо няма да ме накара да бъда същата .. очите са ми пълни със сълзи спах едва 2 часа през ноща .. сила нямам за нищо ... просто любовта ми към него няма да спре винаги ще е там