КОЕ Е НАЙ-ХУБАВОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ВИ ЖИВОТ

СПОДЕЛЕТЕ НАЙ-КРАСИВИТЕ СИ МИГОВЕ

Тежкият ден отмина ден като всеки друг.Забързани хора по улиците,куп проблеми в работата в личния живот. Няма усмивки,няма поне едно ''добро утро'' от намръщения шеф,а бърза веднага да те затрупа с работа още от сутринта за да не губиш инерция.Ден като всеки друг.Хубавото е ,че той все някога свършва и си казваш ''утрешният ден ще е по-хубав''.И след такъв ден бързам да се мушна под завивките в голямото празно легло и да се отпусна.Да ама не.Сънят ми все ми бягаше.Прекалено самотна ли се чувствам?И така въртейки се умората ме притисна и се унасях.Унасях се в блаженството на сънищата.Не сам сънувала от много време,но този сън не мога и не бих забравила.В един миг сякаш усетих,че някой ме целуна страстно. Сънувах ли не знам ,но само знаех ,че не искам да се будя.Отворих очи и пред мен се появи някаква силна светлина.Излъчваше толкова топлина и сред тази светлина пред мен се яви малко ангелче.Усмихваше се нежно и пърхаше с крилца сякаш искаше нещо да ми каже.
-Кое си ти малко ангелче,от къде се появи в моя сън?-попитах го аз, а то не спираше да се усмихва и да пърха с крилца.
-Аз сам твоето ангелче на съня.Тук сам защото имаш нужда от мен,за да намериш покоя в съня.Изпраща ме твоя любим за да те пазя и бдя над теб.За да не си сама .Аз сам пратеник на любовта.На онази любов която е толкова далече от теб, а сякаш по близка във времето.От тази нощ аз ще сам тук в съня ти всеки път когато той заспива с мисълта за теб.Ще сам тук за да ти предам любовта му,да те обичам така както само той умее.Тук сам да те галя и целувам нежно докато блажено се унасяш в мрака и там в царството на сънищата да сънуваш рая.Да жадуваш само него и никога да не забравяш, че някой някъде там в без края те обича.
Не можех и дума да продумам.Усещах само някаква топлина сякаш той е тук при мен и ме прегръща силно.
-Благодаря ти ангел мой,че си тук в съня ми.Ти си най-красивото ангелче на света.
Едва пророних тези думи и в прегръдките му се унасях.Унасях се в без края.
На всеки който чете това от сърце подарявам едно такова ангелче.Ангелче на съня.Няма по - хубаво чувство от това да обичаш, да даряваш любов и да бъдеш обичан.Обичайте се.Сладки сънища!

Брой мнения : 52 Join date : 16.05.2008 Age : 49

Пътуване... (06.01.2008)
Наоколо бе пълно с измъчени погледи. Виждах как сълзи напираха в очите. Тишината бе прекъсвана единствено от едва доловимите хрипове. Вратата се затвори, пътниците се раздвижиха. Последен шанс за сбогом. Хората на улицата замахаха с ръце. Автобусът потегли. Сълзите не закъсняха. Сградите и дърветата се размърдаха. Светофари, коли, улици – всичко бе черно-бяло. Малко по малко сивият град си отиде. Остана само прелестната природа, покрита със снежна пелерина. Но и тя твърде бързо отминаваше назад. Мъката нарастваше с всяка следваща минута. Не след дълго се появи и надписа „Република България”, но ние не пътувахме в посокота, в която бихме искали. След проверката и този надпис остана зад нас. От там нататък – нищо нямаше смисъл...

Като пролетен изгрев огряваш стаята ми и шепнеш като вятъра в ухото ми нежни слова, аз съм онази твоя приятелка, с която преди околко година, почти случайно се запозна. Аз зная, мина време оттогава и любовта у нас се промени до такава степен, че без душа сякаш оставам, когато не ме галят ръцете ти. Аз зная, Мечо, мил си ти, зная колко ме обичаш, защото не веднъж ми го доказа.Че кой заради мен пропътува километри, за да дойде и сълзите ми от оскърбление да спре, кой тихо на уше ми диктува: "Спокойно, аз винаги ще бъда с теб." На кого първата дума всяка сутрин е: "Ангел, как спа?" На кого последната дума вечер е: "Да спиш, ангел, върху ангелски крила." Аз зная, Мечо, любовта ти (се надявам) нивга да не пресъхне и все така да давам мило и драго за твоята нежност и целувки. Всички казват за теб само едно: "Леле, какъв добър човечец е този Мечо." Навярно не грешат, щом обичаме се двама и всичко в любовта ни е на шест.
Помниш ли, Мечо, в един прекрасен момент какво ми подари, да, онова последното мече, което притеглих силно, като малко дете, играчка към тялото си. Всяка вечер, мечо, то си спи до мен и повярвай ми, пази ме наистина, както ти пазиш ме.
Колко силна може да бъде нашата любов, без измами, без тревоги...
Като нежен полъх разлюляваш косите ми, прегръщайки ме със силните си ръце, притискайки ме силно към тялото си, сякаш те е страх някой да не ме отнесе. Устните ти, блажена сладост, обичам да ме целуват, да изучават всеки мой трепет, когато ме докосват. Ръцете ти като жар да ме подпалват, галейки лицето ми, притискайки ме силно. А очите ти, по-дълбоки от всякога, потъвам в тях щом се вгледам, едни пъстри, дълбоки очи, в които моята душа се дави, всеки път щом ги зърне дори. Но най-много от теб обичам, Мечо, това, което бие силно в гръдта ти, което се ускорява все по-бързо и по-бързо, докосвайки моите длани... Онова сърце, винаги на влюбен те оприличава, винаги потапя те в страстта ни нежно и любовта ни никога не се отдалечава.
Пиша това кратко нещо, в момент на муза, защото знаеш, Мечо, как в такива пресни моменти отново ми се римува, пожелавам на всички читатели един такъв човек до себе си и същата такава, силна любов, но с още по-силни изразни средства, скоро да бъде описана! Обичам те, Мечо!

Лесно е, когато искаш да можеш и много трудно, когато съзнаеш, че възможностите ти стигат до един определен момент. От там следва разруха. Разрухата на всичко, което някога е било и може да бъде познато. Същата тази, където някога си бил сътворен в мрака и светлината. Там, където не е имало нищо друго, освен липса на живот - ти си го сътворил. Разрухата на Вселената се е превърнала в нетипична подреденост на един човешки живот - твоят. Някога живеех в тъмна и студена кула, без да имам светлината на лъчите излизащи от твоите очи. Някога, съвсем наскоро исках да се променя, да изчезна от собствената си разруха и част от обществото в себе си да сътворя. Някога, но не отдавна ти се появи в живота ми. Когато смисъла беше в тъгата, изказана по неприличен начин. Обиждайки себе си и другите, правех нереално впечатление, но ти най-добре позна, онова наранено дете, което буйстваше в мен и може би го укроти.

Някога, когато в кулата имаше само мрак и пустота, всичко имаше различен смисъл. Смисълът АЗ и никой друг. Сега си ТИ и НИЕ. ТИ, защото определяш климата в мен, дори понякога неосъзнато. ТИ, когато създавам сама тъмнината в себе си, се появяваш и разбиваш мрака. ТИ, когато всичко останало нямам смисъл, защото ТИ си смисъла за мен. НИЕ, сме когато зимата е в нас и оставяме сърцата си без глас. НИЕ, сме когато аз и ти сътворим новата Вселена. НИЕ сме когато тихо гушнеш се в мен и дълбоко поемеш си въздух. Ще усещам как поемаш глътка живот дълго време, както някога поемах аз. Тихо ще нашепваш думите си, ти Любов. Думи сътворили в мен радостта и тъгата. Думи даващи ми светлина и разбиващи в мен тъмнината.

Някога преди, но не сега милостта не беше мой приятел. Музиката умираше в сърцето ми, а всеки неин тон оставяше кървав белег в сърцето ми. Слушах мелодии навяващи ми спомени горящи с всеки тон. Нежния стон да гласа засядаше в мислите ми. Не исках да танцувам, защото земята разтварях под краката си. Някога, когато всичко беше тъмнина ТИ сътвори музиката в очите ми и стана част от мислите.

Тогава, когато всичко свърши, аз бях болка. Аз бях себе си в болката, но не бях истинското ми аз. Тъжното аз, което самичко си страда, защото обича да страда. Аз, което обича всичко в теб, без да има причина. Аз, което постоянно се доказва пред всеки друг, но не и пред самото аз.

Освободи ме от тази тъга. Освободи ме от онова предишно вече НЯКОГА. Освободи ме от собственото ми аз, за да не се самоунищожа. Не искам прошката ти, защото аз не мога да прощавам. Не искам мъката ти, защото моята си притежавам и умирам всеки път, когато в твоите очи я намирам. Не искам съжаление и знам, че никога не би го сътворила. Не искам ревност, защото тя убива.

Искам теб, просто така. Искам да обичам всеки ден, всяка част от тялото ти, по начина, който мога. Искам да не търсиш причина, защо те обичам. Няма причина да те обичам, няма обяснение да те обичам. Обичам те, защото те обичам. Ако това не стига, какво повече мога да направя. Не мога в красиви думи да го облека. Вече нямам подходящи думи. Няма смисъл нито едно изречение. Няма смисъл дори и в погледа ми, защото пред мен си само ти. Опитвам се да подредя мислите и пак се появяваш ти. ТИ - живота ми Любов. Живот и страст и цялата нова Вселена. ТИ и АЗ - времето и климата вътре в нас.

Някога никой не беше се разхождал в мен. Някога никой не можеше да ме нарече дете. Някога аз бях силната, а всички останали бяха в моите нозе. Сега аз съм в твоите. И целия свят ще срина в краката ти, ако нещо те застраши. И бури ще създам и мечти заради теб ще руша. За да мога в твоите очи нови наши да сътворя. Ще се доказвам, че мога по своята пътечка да си вървя, но редом до теб за ръка.

Искам някога да съм казала последното сбогом, с което рушах светове. Искам повече сбогом да няма и това да не е последната измама. Да заспивам гушнала се в теб и да топя дневния сътворен от чуждите лед.

Имам много желания, но само една мечта. Искам ти да си наркотика, който ме прави най-щастлива на света. Искам ти да ме вкараш в делириум и с мен да сътвориш светлина. Искам да съм слънцето, за да може никога да не ми избягаш. Искам с всеки лъч да огрея очите ти и те никога да не мислят за после или преди. Защото, мило, няма после, нито преди. Сега сме само аз и ти.

Ела и бъди близо до усмивките ми, ела тихичко при мен и силно ме гушни. Ела, сърцето в мен бъди.

Обичам те, когато теб те няма и всичко ми изглежда измама. Обичам те, когато си до мен. Обичам и погледа ти лекичко смутен. Обичам присъствието ти в мен. Обичам мислите си за теб. Обичам да съм теб.

Обичам те!
ЗА НАЙ-КРАСИВАТА ДУША,ЗА ЧОВЕКА КОИТО СЕГА Е ДО МЕН