СПОМЕНИ ОТ МИНАЛОТО

Брой мнения : 52 Join date : 16.05.2008 Age : 49

Животът и съдбата са съпруг и съпруга. Те са лудо влюбени един в друг.Но си приличат само по едно – много често са жестоки и много рядко са благосклонни към нас – хората.

Защо мисля така ли?

Имам страшно много причини да мисля по този начин! Първо – на втория ден след раждането ни почина моята сестричка – близначка! Второ – когато бях на 3 години останах завинаги без майка! Трето - преди 2 години загубих дядо си, който беше моя втори баща! Четвърто – аз имам заболяване, което макар и незначително си казва своята дума във всяко едно отношение. И пето - разделих се с първата си истинска любов! Наистина много боли! Чувствам се някак си празна! Опитах се да го заменя с друг, но не успях! Той беше принцът на моите мечти и ми даде всичко, за което си бях мечтала! Сигурно не ми вярвате и ме мислите за луда, но аз го обичам! Да, може би съм луда но от любов! И точно животът и съдбата ни разделиха! Чудесно, нали?

Ако вие намирате нещо хубаво в казаното от мен дотук, кажете ми го, защото аз не мога да го открия.

И все пак аз не спирам да чакам хубавото от утрешния ден. Дано само тази моя надежда не е напразна!

НАДЯВАМ СЕ ДА ОДОБРЕТЕ ТАЗИ ТЕМИЧКА

ДАНИ написа:: Животът и съдбата са съпруг и съпруга. Те са лудо влюбени един в друг.Но си приличат само по едно – много често са жестоки и много рядко са благосклонни към нас – хората.

Защо мисля така ли?

Имам страшно много причини да мисля по този начин! Първо – на втория ден след раждането ни почина моята сестричка – близначка! Второ – когато бях на 3 години останах завинаги без майка! Трето - преди 2 години загубих дядо си, който беше моя втори баща! Четвърто – аз имам заболяване, което макар и незначително си казва своята дума във всяко едно отношение. И пето - разделих се с първата си истинска любов! Наистина много боли! Чувствам се някак си празна! Опитах се да го заменя с друг, но не успях! Той беше принцът на моите мечти и ми даде всичко, за което си бях мечтала! Сигурно не ми вярвате и ме мислите за луда, но аз го обичам! Да, може би съм луда но от любов! И точно животът и съдбата ни разделиха! Чудесно, нали?

Ако вие намирате нещо хубаво в казаното от мен дотук, кажете ми го, защото аз не мога да го открия.

И все пак аз не спирам да чакам хубавото от утрешния ден. Дано само тази моя надежда не е напразна!

НАДЯВАМ СЕ ДА ОДОБРЕТЕ ТАЗИ ТЕМИЧКА

ДА МНОГО МИ ХАРЕСВА И АЗ ИМАХ ИДЕЯ ЗА НЕЩО ПОДОБНО НО МЕ ИЗПРЕВАРИ . БЛАГОДАРЯ ЗА СВЕЖАТА ИДЕЯ .

"Животът е поредица от уроци,
които трябва да се изживеят,
за да бъдат разбрани."
Хелън Келър

· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!

сладката написа:: "Животът е поредица от уроци,
които трябва да се изживеят,
за да бъдат разбрани."
Хелън Келър

· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!

За момчето с китарата

Свири ми, моля те...
Вземи китарата. И я обичай.
Като жената - тази от съня ти,
красиво с нотите си я събличай.

Разкъсай роклята и - пурпурна дантела,
изплетена от мисли похотливи...
прокарай пръстите си по сатена,
като по струни - тихичко да свири.

В ръцете ти да бъде като мида,
черупката си от седеф изгубила;
от голотата си съвсем несрамежлива,
най-сладката мелодия събудила.

Люби я с песента си съкровена -
душата и остана чисто гола
пред музата ти - неопорочена
от чужди погледи - сега е само твоя...

Гали я, искай я, попивай аромата и,
но нищичко недей да и отнемаш,
вплети във музиката сетивата и
и нито миг не спирай да я гледаш.

Вземи китарата. И я обичай.
Отвъд мелодията всичко е заблуда.
Свири за мен, докато дойде утрото,
дори жената от съня ти да е друга...

Края на учебната година ... последната учебна година в живота ми - ето че дойде. Но хиляди въпроси се въртят в главата ми ... Не чувствам щастие, тъжно ми е. Много тъжно. Сега, когато остава само още една седмица, стоя в моето училище повече от всякога. Макар че никой не го изисква от мен. Сега никой не иска да изпитва, не пише отсъствия, не се кара, за поредното закъснение за час ... Но сега, Аз, сега Ние, искаме да останем. Сякаш вчера прекрачих за първи път училищния праг, а сега - всичко свършва. Вратата се затваря, чувам милите думи "На добър час" и продължавам по дългата пътека наречена живот. "Всеки край е едно ново начало" - така ни успокоява нашата любима красна ... Но какво ще бъде всяко начало на деня без лицата на любимите ми хора, тези, които станаха неизменна част от мен самата, тези, с които плаках, с които се карах и спорих за толкова безобидни и по детски наивни проблеми. Ще ми липсват. Ще ми липсват всички ... онези, които непрестанно създаваха конфликти, онези, които винаги бяха до мен ... ще ми лиспват дори и онези, които никога нямаха мнение и тихо и безропотно се съгласяваха с всичко.Ще ми липсват всички учители, които ме караха да уча по цели нощи, само за да докажа, че наистина мога. Защо ? Защо ще ми липсват те - които бяха толкова взискателни, педантни, малко зли ... Защо ли ?! Просто са вярвали, че можем, наистина да станем по-добри. Те изградиха от нас истински хора, които умеят да мислят, да преценяват, които умеят да общуват, да се сприятеляват, и най-вече, хора, които преследват до край мечтите си. Те възпитаха у нас постоянството, изградиха ценностите, дадоха началния тласък, за да може сега, когато вече оставаме сами на пътя - живот, да успеем. Защото те ни научиха, че живота е път и цел, а имаме ли цел, ще намерим и пътя.
Сега - в края на 12 клас, научена на толкова много неща, се питам знам ли всъшност нещо, щом се чувствам слаба, без подкрепата на онези втори родители, които посяха в мен възхищението и благодарността...
На този така бленуван, дълго чакан и желан ден, със сълзи в очите, с дълбок поклон, казвам - БЛАГОДАРЯ ! Ще ми липсваш, мое любимо училище ...

Не се завърнах никога при тебе,
а знаех , че ще ме прегърнеш и простиш.
Поех по пътя си самотен в бяло,
а можеше да ме спреш и задържиш.

Не те потърсих никога повече,
а знаех, че погледнеш ли ме , ще ме умилостивиш.
Излязох от църквата и се обърнах бяло,
а можеше да ме спреш и предотвратиш.

Не се замислих никога за тебе,
а знаех, че много те боли.
Оставих те да чакаш пред олтара,
а можеше поне да ме попиташ и угодиш.

Не се сбогувах както трябва с тебе,
а знаех, че щеше да ме разбереш.
Не ти намери нищо за прощално,
а можеше поне да ме проследиш.

Не те погледнах за последно,
а знаех , че по това ще ме доловиш.
Не ти казах- защо си тръгвам,
а можеше да го предвидиш и отмениш.

Не те срещнах никога повече,
а знаех, че искаш да ме съзреш.
Не те очаквах никога да дойдеш,
а можеше да ти обясня и прибереш.

Не запазих нищичко от тебе,
а исках поне в сватбена снимка да те увековя.
Но те обикнах още отначало,
а можеше поне това да си спестим.

Не те извиках никога по име,
а знаех, че искаше да го изрека.
Не намерих и нужното време,
и това поне да ти обясня.

Сега си пиша Изповедно в бяло
изречено след толкова лета.
Знам ,че не всичко е умряло
и те срещнах отново нейде по света .........
ПОСВЕТЕНО НА НАЙ-СКЪПИЯ ЗА МЕН ЧОВЕК..... НОЩЕМ

Невъзможни са твойте големи мечти
Невъзможни са !
Неизпълними са твойте силни молби
Неизпълними са !
Нерешителни са твойте мигновенни действия
Нерешителни са !
Неизживяни са твойте мними страдания
Неизживяни са !
Недостижими са твойте ярки премеждия
Недостижими !
Недоказани са твойте силни обещания
Недоказани са !
Неуловими са твойте всекидневни желания
Неуловими са !
Неизбежни са твойте жестоки проклятия
Неизбежни са !
Неустоими са твойте пленяващи мисли
Неустоими са !
Неразгадани са твойте непосилни стремежи
Неразгадани са !
Недочакани са твойте екстремни действия
Недочакани са !
Немислими са твойте лакоми погледи
Немислими са !
Неусетени са твойте жадни целувки
Неусетени са !
Неизпитани са твойте жестоки прегръдки
Неизпитани са !
Неизказани са твойте мили обръщения
Неизказани са !
Невидяни са твойте вербуващи усмивки
Невидяни са !
Недокоснати са твойте огнени чувства
Недокоснати са !
Неизживяни са твойте нощни влюбвания
Неизживяни са !
Ненаситни са твойте сутрешни сбогувания
Ненаситни са !
И всичко остава на изживяване...................

ЗА НОЩЕМ .....