СПОДЕЛИ СВОИТЕ ЕМОЦИИ И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

................................................................

сладката написа:: НА МЕН ЛИ ГО КАЗВАШ,АЗ НА МОЯТ МУ ВИКАМ ЧЕ АКО ТОЙ ГО БЕШЕ НОСИЛ НЕ САМО ЩЕШЕ ДА ГО ОБИЧА МНОГО ААМИ НАПРАВО ЩЕШЕ ДА ГО ОБОЖАВА(НЕ ЧЕ НЕ Е ТАКА)ПРОСТО МНОГО ПО СИЛНО ЩЕШЕ ДА ГО ЧУВСТВА,КАКТО АЗ

ВСЕКИ НАМИРА СВОЕТО ЩАСТИЕ ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН ВАЖНОТО Е ДА Е ЩАСТЛИВ. НАДЯВАМ СЕ ЕДИН ДЕН И АЗ ДА ИМАМ СВОЕТО МЪНИЧКО ЩАСТИЕ, КАКТО СА КАЗАЛИ ХОРАТА НЕ ИСКАМ МНОГО ИСКАМ МАЛКО, САМО ТОВА. ДРУГО НЕ МИ Е НУЖНО.

ТОЧНО ЗА ТОВА ТИ ЗАВИЖДАМ БЛАГОРОДНО, НЕ С ЛОШИ МИСЛИ А ЧОВЕШКИ КАТО ЕДИН ЧОВЕК КОЙТО ЗНАЕ КАКВО ИСКА ОТ ЖИВОТА, И ПРЕСЛЕДВА СВОЙТЕ МЕЧТИ.

.....................................................................

сладката написа:: ООО СПОКО С ТОВА МАЛКОТО ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО МНОГО ТИ Е НУЖНО?НЯМАШ СИ НАИДЕЯ,НА ПЪРВО МЯСТО СА НЕРВИТЕ И СТРАХОВЕТЕ ЗА НЕГО9ДА НЕ ПАДНЕ,ДА НЕ СЕ РАЗБОЛЕЕ,ДА НЕ ГО УДАРИ НЯКОИ ИЛИ НЕЩО И Т.Н,КОЛКОТО ПО-ГОЛЯМО СТАВА ТОЛКОВА ПО-ГОЛЕМИ ДА ТИ И ЯДОВЕТЕ И СТРАХОВЕТЕ,НО ВСИЧКО МИНАВА КОГАТО МУ ВИДИШ ГРЕИНАЛИТЕ ОТ КЕФ ОЧИ

ЗНАЕШ ЛИ НЕ МЕ Е СТРАХ ДЪЛГО ВРЕМЕ ЖИВЯХ С МИСЪЛТА ЧЕ СЪМ УБИЛ СВОЕТО НЕРОДЕНО ДЕТЕ, И МОЖЕ БИ ОТ ТОВА МЕ БЕ СТРАХ, И МОЖЕ БИ ТОВА Е ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ДА СЕ РАЗДЕЛИМ С БИВШАТА.
НО ЩОМ СЕ ПРЕБОРИХ С ТОЗИ СТРАХ А И ВЕЧЕ БЛИЗО 6 МЕСЕЦА СЪМ КАТО ВТОРИ БАЩА НА ПЛЕМЕНИКА МИ СМЯТАМ ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВЯ.

...................................................

сладката написа:: АЗ НЕ КАЗВА ЧЕ НЯМА ДА СЕ СПРАВИШ,ПРОСТО ТИ КАЗВАМ КАКВО ТЕ ЧАКА

АМИ ГОТОВ СЪМ САМО ТРЯБВА ДА НАМЕРЯ СВОЕТО МОМИЧЕ , И ТОГАВА ПОВЯРВАЙ МИ БОЛКАТА НАПЪЛНО ЩЕ СИ ОТИДЕ, ТОГАВА НАЙСТИНА ЩЕ Я ЗАБРАВЯ, И ВЕЧЕ НЯМА ДА МЕ БОЛИ ЧЕ ЛЪЖЕ И МАМИ ЗАЩОТО МЕ БОЛИ КАТО ГЛЕДАМ В КАКВО СЕ ПРЕВРЪЩА.

А ТИ СЛАДУРАНКЕ НЯМА ЛИ ДА СИ ГУШКАШ ВЕЧЕ ДЕЧКОВЦИТЕ, АЗ СЪМ ЯСЕН МИСЛЯ ДА СЕ РАЗХОДЯ МАЛКО ИЗ НОЩНА СОФИЯ, ДОЯДЕ МИ СЕ ПИЦА .

.....................................................................

.................................................................

сладката написа:: ЛЯГАМ СИ ЛЕКА И МЕКА

ЛЕКА

И ДА НЕ ЗАБРАВИШ ЕДНО ГОЛЯМО ГУШ НА ДЕЧКО

..........................................................................

сладката написа:: НЯМА СПОКО А ТИ ПРОЧЕТИ ТОВА ДЕТО ТИ ПРАТИХ И МИ ДРАСНИ ЕДИН РЕД,УТРЕ КАТО СТАНА ЩЕ ГО ПРОЧЕТА И ОТГОВОРЯ ЧАО ЗАСЕГА

НЕ ЗНАМ НА КОЛКО ГОДИНИ СИ НО КОГАТО ГО ЧЕТА ВСЕ ЕДНО ВИЖДАМ СЕБЕ СИ , СВОЕТО ДЕТСТВО , ТАКА БЕШЕ БЯХМЕ ДЕЦА НА ВЯТЪРА, НЕ ЗНАЕХМЕ КАКВО Е ЛЪЖА И ИЗМАМА. УВАЖАВАХМЕ СЕ И СЕ ЦЕНЯХМЕ . ЗА НАС БЕШЕ ЕДНО БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО. ТИЧАХМЕ НАВЪН С ПРЕПЕЧЕНИЯ КОМАТ ХЛЯБ НАМАЗАН С МАСЛО . БОСИ ПО ПОЛЯНИТЕ. БЕШЕ КРАСИВО И СЪМ ЩАСТЛИВ ЧЕ СЪМ ИМАЛ ТАКОВА ДЕТСТВО. НАСКОРО БЯХ ДО ВИЛАТА, МЯСТОТО КЪДЕТО ОТРАСНАХ , НЕ БЯХ ХОДИЛ ДЪЛГИ ГОДИНИ , НО КОГАТО ОТИДОХ НАЙ ЦЕННОТО ЗА ЗА МЕН БЕШЕ ДА ВИДЯ ЧЕ ОЩЕ ТИЧАТ ДЕЦА ПО НАШИТЕ ПОЛЯНИ ВЯРНО С ТЕЛЕФОНИ В РЪЦЕ , И С МАРКОВИ ДРЕХИ И ОБУВКИ . НО БЯХА ТАМ А В СРЕДАТА НА ТАЗИ ПОЛЯНА СЕ ИЗДИГАШЕ НАШАТА СКАЛА И ТАМ ПОБЕЛИ ОТ ВРЕМЕТО СТОЯХА НАШИТЕ ИМЕНА . ДЕЦАТА СТОЯХА И ГИ ГЛЕДАХА И ПИТАХА МАЙКИТЕ СИ КОЙ СА ТЕЗИ. А ТЕ ИМ ОТГОВАРЯХА ТОВА СА ВАШИТЕ БАЩИ И МАЙКИ , ТОВА СА ВАШИТЕ ЧИЧОВЦИ И ЛЕЛИ. И ПЛЕМЕНИКЪТ МИ БЕШЕ ТАМ И КОГАТО ВИДЯ МОЕТО ИМЕ СЕ УСМИХНА И ВИДЯХ В ОЧИТЕ МУ ГОРДОСТ ЧЕ ИМА ТАКЪВ ЧИЧО . А БУКВИТЕ ВСЕ ОЩЕ СТОЯТ БРУЛЕНИ ОТ ВЯТЪРА И ДЪЖДА , НАДЯВАМ СЕ НЯКОЙ ДЕН И ПЛЕМЕНИКЪТ МИ ДА СТОЙ РЕДОМ ДО МОЕТО ИМЕ. А АКО Е ПИСАНО И ДЕТЕТО МИ И ВНУЦИТЕ МИ , МОЕТО ДЕТСТВО БЕШЕ ПРИКАЗКА, И ВСЯКО ЕДНО ДЕТЕ КОЕТО Е ДО МЕН ЩЕ Я ПОЛУЧИ. ХАИДЕ СЕГА ЧЕ ВЗЕХ МНОГО ДА СЕ УНАСЯМ В СПОМЕНИ ДА БЯГАМ ЗА ПИЦА . ЧАО ЗА СЕГА И МЕ ИЗВИНИ АКО СЪМ КАЗАЛ НЕЩО ИЛИ СЪМ ТЕ ОБИДИЛ, ИЗВИНИ И ОНОВА МОМИЧЕ КОЕТО НЕ Е ТАКОВА ПРОСТО Я ПРЕВЪРНАХА В ТОВА.

ЕТО ЗА ТОВА МЯСТО СТАВА ДУМА

СПОДЕЛИ СВОИТЕ ЕМОЦИИ И ПРЕЖИВЯВАНИЯ - Page 8 %EC%EE%E5

.....................................................................

сладката написа:: ДОБРО УТРО

ДОБРО ДА Е КАК СПИНКА

Snejana Georgieva написа:

сладката написа:: ДОБРО УТРО

ДОБРО ДА Е КАК СПИНКА

ТОЙ МОДЕРАТОРА БЕШЕ ДО СЕГА ТУК НО ТРЪГНА ЗА РАБОТА, И СКАМ ДА МУ ПОЖЕЛАЯ ПРИЯТНА РАБОТА, И ДА НЕ СЕ ЯДОСВА МНОГО ЩОТО ЩЕ СИ ИЗПАТИ КАТО ГО ХВАНА.

..............................................................................

Е ЗНАМ НА КОЛКО ГОДИНИ СИ НО КОГАТО ГО ЧЕТА ВСЕ ЕДНО ВИЖДАМ СЕБЕ СИ , СВОЕТО ДЕТСТВО , ТАКА БЕШЕ БЯХМЕ ДЕЦА НА ВЯТЪРА, НЕ ЗНАЕХМЕ КАКВО Е ЛЪЖА И ИЗМАМА. УВАЖАВАХМЕ СЕ И СЕ ЦЕНЯХМЕ . ЗА НАС БЕШЕ ЕДНО БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО. ТИЧАХМЕ НАВЪН С ПРЕПЕЧЕНИЯ КОМАТ ХЛЯБ НАМАЗАН С МАСЛО . БОСИ ПО ПОЛЯНИТЕ. БЕШЕ КРАСИВО И СЪМ ЩАСТЛИВ ЧЕ СЪМ ИМАЛ ТАКОВА ДЕТСТВО. НАСКОРО БЯХ ДО ВИЛАТА, МЯСТОТО КЪДЕТО ОТРАСНАХ , НЕ БЯХ ХОДИЛ ДЪЛГИ ГОДИНИ , НО КОГАТО ОТИДОХ НАЙ ЦЕННОТО ЗА ЗА МЕН БЕШЕ ДА ВИДЯ ЧЕ ОЩЕ ТИЧАТ ДЕЦА ПО НАШИТЕ ПОЛЯНИ ВЯРНО С ТЕЛЕФОНИ В РЪЦЕ , И С МАРКОВИ ДРЕХИ И ОБУВКИ . НО БЯХА ТАМ А В СРЕДАТА НА ТАЗИ ПОЛЯНА СЕ ИЗДИГАШЕ НАШАТА СКАЛА И ТАМ ПОБЕЛИ ОТ ВРЕМЕТО СТОЯХА НАШИТЕ ИМЕНА . ДЕЦАТА СТОЯХА И ГИ ГЛЕДАХА И ПИТАХА МАЙКИТЕ СИ КОЙ СА ТЕЗИ. А ТЕ ИМ ОТГОВАРЯХА ТОВА СА ВАШИТЕ БАЩИ И МАЙКИ , ТОВА СА ВАШИТЕ ЧИЧОВЦИ И ЛЕЛИ. И ПЛЕМЕНИКЪТ МИ БЕШЕ ТАМ И КОГАТО ВИДЯ МОЕТО ИМЕ СЕ УСМИХНА И ВИДЯХ В ОЧИТЕ МУ ГОРДОСТ ЧЕ ИМА ТАКЪВ ЧИЧО . А БУКВИТЕ ВСЕ ОЩЕ СТОЯТ БРУЛЕНИ ОТ ВЯТЪРА И ДЪЖДА , НАДЯВАМ СЕ НЯКОЙ ДЕН И ПЛЕМЕНИКЪТ МИ ДА СТОЙ РЕДОМ ДО МОЕТО ИМЕ. А АКО Е ПИСАНО И ДЕТЕТО МИ И ВНУЦИТЕ МИ , МОЕТО ДЕТСТВО БЕШЕ ПРИКАЗКА, И ВСЯКО ЕДНО ДЕТЕ КОЕТО Е ДО МЕН ЩЕ Я ПОЛУЧИ. ХАИДЕ СЕГА ЧЕ ВЗЕХ МНОГО ДА СЕ УНАСЯМ В СПОМЕНИ ДА БЯГАМ ЗА ПИЦА . ЧАО ЗА СЕГА И МЕ ИЗВИНИ АКО СЪМ КАЗАЛ НЕЩО ИЛИ СЪМ ТЕ ОБИДИЛ, ИЗВИНИ И ОНОВА МОМИЧЕ КОЕТО НЕ Е ТАКОВА ПРОСТО Я ПРЕВЪРНАХА В ТОВА.

ИСКАМ И АЗ ДА СЕ НАМЕСЯ В ТОЗИ РАЗГОВОР , МНОГО МАЛКА СЪМ ЗА ДА СЪМ БИЛА ЧАСТ ОТ ТОВА КРАСИВО ДЕТСТВО , АЗ СЪМ ОТ ОНЕЗИ МОДЕРНИТЕ ДЕТО СА С ТЕЛЕФОНИТЕ И ТН. НО ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО ВИДЯ С КАКВО УВАЖЕНИЕ СЕ ОТНАСЯТ ХОРАТА ИЗРАСНАЛИ ПРЕЗ ОНОВА ВРЕМЕ МИ СЕ ИСКА ДА БИЛА ЧАСТ ОТ НЕГО. ЗАЩОТО ТЕ СЕ УВАЖАВАТ И ИМАТ СВОЕТО ИСТИНСКО ДРУГАРСВО . ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО СЕ СЪБЕРАТ И ЗАПОЧНАТ ЕЙ ТАКА ДА СЕ ВРЪЩАТ НАЗАД , СЕ ПРЕНАСЯМ В ДРУГ СВЯТ , ТОЙ Е КАТО ПРИКАЗКА И СЪМ СИГУРНА ЧЕ ТЕЗИ ХОРА НЯМА ДА СЕ ПРЕДАДАТ ИЛИ ДА КАЖАТ ЛОША ДУМА ЗА ДРУГИЯ. ТВЪРДЕ МНОГО СЕ УВАЖАВАТ И ЦЕНЯТ ЗА ДА ГО СТОРЯТ . И КАКВОТО И ДА СТАВА С КОГОТО И ДА СА , СПОМЕНИТЕ ЗА ТЯХНОТО ДЕТСТВО НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИМ ГИ ВЗЕМЕ . А ЗА ДЕЧКОТО СЛЪНЧО ВАЖНОТО ЧЕ СИ НАМЕРИЛ СВОЙТЕ ГРЕШКИ И СИ СТАНАЛ ЧОВЕК КОЙТО ЗНАЕ КАКВО ИСКА. ЩЕ ДОЙДЕ И ТВОЕТО ВРЕМЕ БЪДИ СИГУРЕН В ТОВА .САМО ТРЯБВА ДА ИМАШ ТЪРПЕНИЕТО И ВОЛЯТА ДА ГО ДОЧАКАШ , А АЗ СЪМ СИГУРНА В ТОВА ЧЕ ТИ ЩЕ БЪДЕШ ПРЕКРАСЕН БАЩА . И ТВОЕТО ДЕТЕНЦЕ ЩЕ ПОЛУЧИ СВОЕТО НЕЗАБРАВИМО ДЕТСТВО.

сладката написа:: ОПА КВИ СА ТЕЯ ЗАКАНИ АМИ ДОБРЕ СПИНКАХМЕ ,А ТИ?

АМИ ДОБРЕ МАЛКО НЕСПОКОЙНО НО УСПЯХ ДА СЕ НАСПИНКАМ А ЗА ЗАКАНИТЕ ТОЙ СИ ЗНАЕ ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЯДОСВА ТОЛКОВА МНОГО

.............................................................

сладката написа:: ТАКА Е ИЗВИНЯВАИ ЧЕ СЪС ЗАКЪСНЕНИЕ ТИ ПИША НО СЪМ СЕ ХВАНАЛА ДА ЧИСТЯ

ЕЕЕ СЕГА СТИГА ДЕ НИКОЙ НЕ МИ Е ДЛЪЖЕН , А ИНАЧЕ БРАВО ТО И АЗ ТРЯБВА ДА ИЗЧИСТЯ ЧЕ ДОВЕЧЕРА ЩЕ ИМАМ ГОСТИ И ТРЯБВА ДА ГИ ПОСРЕЩНА НА ЧИСТО И ПРИВЕТЛИВО. santa

ЕЙ СЛАДУРАНКЕ АЗ ОБАЧЕ ТРЯБВА ДА СТАВАМ СЪЩО , А СЪМ СИГУРНА ЧЕ ИМА КАКВО ДА СИ КАЖЕМ , НЕ ТЕ МОЛЯ ДА МИ ПРОСТИШ НО ДНЕС ИМАМ ДЕН ДЕН , И ТРЯБВА ДА УВАЖА ХОРАТА ОКОЛО МЕН А АДМИНА МИ Е ПРИГОТВИЛ ИЗНЕНАДА И ТРЯБВА ДА СИ Я ВИДЯ. ЖЕЛАЯ ТИ ПРИЯТЕН ДЕН С МНОГО УСМИВКИ , И БЕЗ ДА СЕ ЯДОСВАШ И ТИ АКО ОНАЗИ ВЛЕЗЕ И СЕ ЗАЯЖДА С ТЕБ НЕ И ОБРЪЩАЙ ВНИМАНИЕ НЯМА СМИСЪЛ ОТ ТОВА, КОГАТО ПОЖЕЛАЕ ЧОВЕШКИ РАЗГОВОР ЩЕ ГО ПОЛУЧИ А ИНАЧЕ НЕКА ЗАПАЗИМ ДОБРИЯТ ТОН , И ПОКАЖЕМ ЧЕ СМЕ ХОРА С ВЪЗПИТАНИЕ . НЯМА СМИСЪЛ ОТ ТОВА ПО ТОЗИ НАЧИН НАРАНЯВАМЕ ЧОВЕКА КОЙТО НАЙ МАЛКО ЗАСЛУЖАВА ТОВА .НЕКА ОСТАВИМ НЕЩАТА КАКТО СА , АКО ТЯ ИМА НЕЩО ДА КАЗВА НЕКА ГО КАЖЕ В ОЧИТЕ НИ. ХАЙДЕ ОСТАВЯМ ТЕ , ЛЕК И СПОКОЕН ДЕН ОТ МЕН. geek

...............................................................

Брой мнения : 52 Join date : 16.05.2008 Age : 49

Има ли чувство на света,По-силно да е то от любовта
Може би това е завистта,
Която кара хората да правят неща без да мислят за последствията. Мислят само за себе си и предпочитат да направят нещо, което би навредило на другите, вместо да постъпят така, че на самите тях да им е добре. Може би завистта е тази, която кара хората да злоупотребяват с чувствата и да ни карат да страдаме...

Може би това е ревността,
Която чука на вратата всеки път, когато някой е близо до любимия ни човек, когато някой се опитва да го докосне... всеки подобен знак би значел, че има възможност този човек да ни бъде отнет.. и ние сме принудени да действаме прибързано и понякога несправедливо...

Може би това е самата любов,
Която ни кара да действаме без дори да помислим за каквото и да е било и е способна да ни въвлече в какви ли не ситуации. Тя, която ни преследва навсякъде и може да причини по-силна болка от каквото и да е било друго нещо на света ... но дали това е най-силното чувство?

Не! – То е без приятели, само, без близки, то е едновременно нежно и убийствено, мило и безпощадно, крехко и разрушително... То е нещо, което може да те превърне от най-щастливия човек на замята, в най-нещастния, То е това което може да даде живот, а в същото време е способно да убива. То е нещо, от което всеки се страхува, но всеки го получава поне веднъж в живота си. То е нещо непредвидимо, нещо необяснимо. За някой – то е всичко, за други – нищо. То е само , търси си приятел, а единствено човека може да му бъде такъв. И затова сприятели ли се веднъж с теб, не можеш да се отървеш от него на сила, трябва ти помощ... а когато няма кой да ти помогне – просто си привързан към него... то не иска да се отдели от теб.. защо ли? Защото То е ... само .. и има нужда от приятел, от човек до себе си ... То е ... самотата...

ТОВА Е НЕЩО КОЕТО НАПИСАХ ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ

Брой мнения : 52 Join date : 16.05.2008 Age : 49

СТИХОВЕ ОТ МИНАЛОТО
Очакване

Ето наближава този ден
в които ще те срещна аз
а нещо силно трепва в мен
и с нетърпение очаквам този час
...
Когато твоето лице ще озари
светът около всички нас
и твоите прекрасни бляскави очи
за сетен път ще видя аз
...
Дочаках този ден със сетни сили
и очаквах аз да зърна твоето лице
но не срещнах твоите очички мили
и не чух аз твоето гласче
...
По цял ден сам стоях
и тебе чаках, да се появиш.
дори в съня си пак за теб мечтах
как ярко като слънцето блестиш
...
Времето летеше ден след ден
сълзи напираха в моите очи
защо съдбата е тъй жестока с мен
защо не сме заедно АЗ и ТИ ???

Самота

Спят звездите
Спи небето
Спят горите
Спи морето

Сам съм аз сега
Отново във нощта
Лишен от любовта
Обзет от самотата ...

А дали надеждата
Угасна в тъмнината?
Не! Обикаля тя сама
Нейде из нощта

Придружава я тъгата
Хванати са за ръка
И непрестанно спорят
Любовта или Самотата?

Любов, Вина, Самота

Какво направих, къде ли сгреших?
Дали бе нещо непростимо,
Или с нещо прекалих?
Не мога да кажа ...

Но едно е известно
Защо ли? – Не знам
Присъда – Виновен!
Наказанието – Сам ...

Зове ме мрачен затвора
Наоколо – гъста мъгла
По пътя осеян със спомени
Светът ме изпраща с тъга

Не мога аз да говоря
Нямам сили да махна с ръка
Няма смисъл вече да споря
Това е съдбата – Самота!