СПОДЕЛИ СВОИТЕ ЕМОЦИИ И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

ЗДРАВЕЙТЕ МАЛКИ КОТЕНЦА

ОБИЧ ЗА ОБИЧ ВИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА РАЗКАЖЕТЕ ВАШАТА ИСТОРИЯ, ВАШИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ,
СТИХОВЕТЕ ВИ, И ВСИЧКО ТОВА КОЕТО ИСКАТЕ ДА КАЖЕТЕ.
ЕКИПЪТ НА ГЛОГЪТ ЩЕ СЕ РАДВА ДА ГО ПУБЛИКУВА.

....................................................................

сладката написа:: Не претендирам, че съм свръхинтелигентна, но затова пък имам готов отговор на всички възможни въпроси. И на незададените. Мога да мълча на всички теми, но иначе зная и много думи. Аз съм бисер на искреността. Сега ми се говори - размита е границата между фактите и легендите, но ако не друго, поне ще те объркам.

Дълго време градих мостове и се лутах между случайности, причини и следствия. Бях неподготвена и ми се наложи да науча основното правило на живота - ‘'ако не можеш - ще те научат, ако не знаеш как- ще ти покажат, ако не искаш - ще те принудят'' (‘'те'' са обстоятелствата и обществото)... Бях олицетворение на добротата и честността, дори бях, как му казваха -‘'влюбена''. Обаче постепенно започнах да проглеждам. Чувствах се като в аквариум. В нужда всичките ми приятели се оказваха непознати. Винаги, когато стъпвах накриво, някой ме риташе здраво по кокалчето. На всичките си молитви получавах отговор ‘'Не''. Ненавиждах успелите, но тайно им завиждах. Учих се да търпя, защото иначе щеше да ме научат без съгласието ми. Години наред решавах проблеми, създадени от други и за всеки свой провал обвинявах късмета. Не можех да се правя, че не забелязвам обществото. Тъпо ми беше, че пичовете (модерното название на мачо) са разглезени момчета с нещо като терлик на главите си. Тъпо ми беше, че напудрени момиченца с по-малко мозък от този, съдържащ се в консерва котешка храна, се издигат, афиширайки с дупетата си и, давайки ги под наем. Тъпо ми беше, че основната форма на общуване е ‘'ъ-кането''. Вътрешно изживявах всичко. Щото бях чувствителна. Поемах всичко на моя отговорност - обичах да ме боли гърба. И един хубав ден си казах: "Аз к'во съм виновна за глада в Сомалия, за световната конспирация и за войната в Ирак?" И реших да отдам сложната си натура на прости удоволствия. И без това всичките ми добри намерения се увенчаваха с неуспехи. Казах си: " стига вече заводски хляб, шампанско и сълзи" . Правило в живота ми стана голямата бдителност. Реших вече да не съм тиха и дипломатична, а буйна и неукротима. По-добре собственият хаос пред чуждия ред. Стига с тази немска точност и дисциплина.

Разделих се и с моята ‘'любов незабравима''. Всяко чудо за три дни. И без това моето пандишпанче не ме заслужаваше. Още след третата ни среща, показа мъжкия нагон в себе си с репликата: "не мога да пиша на машина, без да натискам копчетата''. По принцип нямам нищо против да бъда командвана от мъж, стига той да има необходимия мозък, за да го направи добре. Но моят мамин хубавец беше ограничен глупак. А какво правят глупаците - глупости! Кратко и ясно. И ако камилите могат да работят дни наред без да пият, то той умееше точно обратното. О, глупост мъжка! Качеството на днешните чаровници е лошо. Те не допускат да им се ограничава свободата, не желаят над тях да се упражнява контрол , а иначе настояват жена им да е Пенелопа, а портрета на любимата им мама да стои точно над брачното ложе. Добре, че е 8 март да се сетят да покажат капчица признателност и трохичка уважение. Да пием за празниците ! И тъй като ми писна в краката ми да се мотаят разни индивиди, писна ми и да си вкарвам автоголове в деветдесет и втората минута, реших да се променя. Основно и изцяло. Пълен ремонт. Изведнъж ми стана ясно, че неслучайно Богът на мъдростта в Гърция не е Бог, а Богиня. Между другото сарказмът е една от услугите, които предлагам. Пожелах си да бъда и бях. И съм. Запалих огън и горя в него. Бързо си намерих голяма агитка, която да ме аплодира. Направих си списък с имената на всички, отнесли се с мен несправедливо. На техните удари, отвърнах с два. И кълна се в един кашон с библии - не съжалявам. ‘'Виновна ли съм" - питам и отговор не искам. Капризът ми се превърна в закон. Изглеждам благородна, а съм грешница. Дори 1000 изпечени грешника не заслужават даже да ми завържат обувките . Изобщо не ми пука, че кучетата се разлаяха. Ако искам да не бъда критикувана, трябва да не правя нищо, да не говоря нищо, да бъда нищо. Аз така не мога. И не искам. В близката вечност не смятам да се размеквам. Живея го тоя живот, ама както си искам. Правя се на антилопа, за да изям тигрите. Харесва ми да съм актуална. Понякога се чудя аз на мода ли съм или съм самата мода!? Упс, не повдигай лявата си вежда - не съм превзета. Просто имах добър план, гарантиращ ми победа. Винаги изглеждам добре, за да съм красива, когато извършвам най-големите си щуротии. Разбери го, хабиби, за всеки майстор си има майстор! Последното, което искам да си мислите е, че съм злобна и надута. Приемете го така - добрият човек се забърка в лоша игра. Не ме е страх от провал, тъй като съм падала хиляди пъти. Ако трябва да бъда честна, в тази игра победа няма - има само степени на загуба. Добрата новина е, че винаги си хващаш мишка, независимо от сиренето. Никога не прекъсвам врага си, когато греши, защото, повярвай ми, няма по-ефикасен начин да се почувстваш добре от този да гледаш как някой друг се излага. Малко съм странна - от тъжната музика ми става весело. А ти кой беше? Нищо лично, но имена не помня, нито дати, само случки. Груба ли бях с теб? Не съм виновна - който пита каквото не трябва, чува каквото не иска. Свободната ми воля се изразява в това, че избирам всеки път, когато нямам избор. Не ме отричай, уважаеми, защото не можеш да отречеш нещо, което не познаваш добре. Иначе е все едно да кажеш, че законът е лош, защото съдията е корумпиран.

Ако трябва да съм честна, малко съм самотна. Обаче това се дължи на факта, че орлите летят поотделно, а овцете вървят накуп. Не вярвай на сладките ми обещания, но ако искаш да ти завещая безценната си глупост, ми се обади. И тъй като външността се променя, а характерът ми е боклук и идея си нямам какво ще е моето "утре''. Щях да кажа още нещо, обаче някак гузно се умълчах. Айде аз сега отивам да пусна обява във вестника със следното съдържание ‘'монтирам и поддържам гаранционно рога'', а после ще гледам филм с моята любов и чуждото щастие - Брат Пит. А ти ми кажи ще ти липсвам ли и, ако не - защо!?

ПУБЛИКУВАНО http://ase2.dir.bg/_wm/library/item.php?did=358976&df=500161&dflid=3

..........................................................

сладката написа:: ЗНАЧИ ВИ Е ХАРЕСАЛО ЛИ? ИМАИТЕ ПРЕДВИТ ЧЕ БЯХ МНОГО ЯДОСАНО КОГАТО ГО ПИСАХ

Това което си написала ме накара да ти напиша някой неща. Ако искаш ги прочети, ако искаш недей. Не те задължавам със своето мнение.Не знам от къде да започна , казваш че си се разделила с своята любов. А опита ли да го разбереш? Или прости избра да станеш като останалите. Казваш че си уникална, с кое с това да караш хората около себе си да пълзят в краката ти, това е до време повярвай ми . Идва ден когато човек плаща за всичко. За мен уникалните хора са тези които са хора не само , пред които им изнася. А помагат на всеки стараят се по свои начин да бъдат уникални. Тях няма да видиш да се хвалят, тях няма да видиш да се правят на кои сме ние. Те са просто хора бягащи от прожекторите, но винаги когато човек има нужда от тях те са до него. Ето това за мен са уникални хора. Уникални в своята скромност, и доброта. Извини ме ако съм те обидила с нещо но написаното от теб ме провокира. ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА МНЕНИЕ ДОРИ ДА НЕ Е ПРАВ.Затова сме хора, и всеки един от нас е различен с различно мнение. От малка съм научена да уважавам чуждото мнение. Както уважавам и твоето . ЛЕКА И СПОКОИНА ВЕЧЕР ОТ МЕН. Smile

.............................................................

сладката написа:: НАЛИ ЗНАЕШ ЧЕ СВЕКИ САМ РЕШАВА КАК ДА ЖИВЕЕ,АЗ ПОЕХ ПО ТОЗИ ПЪТ И НЕСЪЖАЛЯВАМ,ВСЕКИ РАЗБИРА НЕЩАТА РАЗЛИЧНО ТОВА Е МОЕТО РАЗБИРАНЕ-НЯМА ДА МЪЛЧА КОГАТО МОГА ДА ВИКАМ,НЯМА ДА МЕ БОЛИ КОГАТО МОГА ДА ИЗТРЪГНА БОЛКАТА,НЯМА ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМ КОГАТО МОГА ДА БЪДА ОБИЧАНА.

РАЗБИРА СЕ НИ НАЙ МАЛКО СЪМ ИСКАЛА ДА ТЕ ОБИДЯ , ИЛИ ДА ТИ НАЛАГАМ МНЕНИЕ ПРОСТО ИЗКАЗАХ СВОЕТО. ТАКА СИ РЕШИЛА ТАКА СИ ПОСТЪПИЛА. ВСЕКИ НОСИ КРЪСТА СИ.НАДЯВАМ СЕ ЧЕ НЕ СЪМ ТЕ ОБИДИЛА С НЕЩО . И ЩЕ СЕ СРЕЩАМЕ ЧЕСТО ТУК . Smile

.................................................................

сладката написа:: ЛЕСНО НЕ СЕ ОБИЖДАМ,ТАКАЧЕ ДИШАИ ДА ТУК СЪМ ЗАСЕГА,НИЩО НЕ СЕ ЗНАЕ ЗА УТРЕ

ПРОСТО СЪМ ТАКЪВ ЧОВЕК, ОПИТВАМ СЕ ДА РАЗБЕРА ВСЕКИ, МАКАР ПОНЯКОГА ДА СИ ПАТЯ ОТ ТОВА. Exclamation

......................................................................

сладката написа:: ЗНАМ КАКВО Е УСЕЩАНЕТО

ДА КОФТИ Е НО ЧОВЕК СВИКВА И ВЕЧЕ НЕ ОБРЪЩАМ ВНИМАНИЕ НА ХОРАТА КОИТО НЕ МЕ РАЗБИРАТ. ВСЯКО ЧУДО ЗА ТРИ ДНИ КАКТО КАЗА ТИ. А И ЗНАМ ЧЕ СЪМ НАПРАВИЛА ВСИЧКО КОЕТО СЪМ МОГЛА ЗА ДА МЕ РАЗБЕРАТ И ДА БЪДА ЧОВЕК.

....................................................................

сладката написа:: ВЗЕМАШ ДА МИ ХАРЕСВАШ,РАЗКАЖИ МАЛКО ЗА СЕБЕ СИ Е АКО НЕ ТЕ ПРИТЕСНЯВА ДА ПИШЕШ ТУК

СПОДЕЛИ СВОИТЕ ЕМОЦИИ И ПРЕЖИВЯВАНИЯ 61d177996e1ee6433b0803a6d6c6c457

КАКВО ДА ТИ КАЖА ЗА СЕБЕ СИ ЧОВЕК НА ДУМАТА И НА УВАЖЕНИЕТО. МРАЗЯ ДА СЕ САМО ИЗТЪКВАМ , ЛЪЖАТА И ИЗМАМАТА СА МИ УЖАСНО ПРОТИВНИ. ТУК СЪМ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЕДИН МНОГО ГОЛЯМ ЧОВЕК КОИТО ПРЕЖИВЯ УЖАСНО МНОГО . И СЪМ МУ УЖАСНО БЛАГОДАРНА ЧЕ МИ СЕ ДОВЕРИ И НАМЕРИ СЕБЕ СИ ОТНОВО. ПО ПРИНЦИП МРАЗЯ ДА ГОВОРЯ ЗА СЕБЕ СИ . КОЙТО МЕ ПОЗНАВА ЗНАЕ ЩО ЗА ЗА ЧОВЕК СЪМ. А ТИ НАПИШИ МИ НЕЩО ЗА СЕБЕ СИ.

....................................................................

сладката написа:: КАКВО ДА ТИ НАПИША ТВЪРДОГЛАВА И УПОРИТА ГОЛЯМАТА МИ УСТА НЕСПИТА ДА БУБОТИ И ТОВА ПОНЯКОГА МИ ПРЕЧИ.ИНАЧЕ ПРОСТО НАМЕРИЛА ЩАСТИЕТО ЖЕНА

БРАВО НАЛИ ВСЕКИ ОТ НАС ТЪРСИ ТОВА

.......................................................................

Брой мнения : 52 Join date : 16.05.2008 Age : 49

Най-хубавият ден - днешния.

Най-голямата спънка - страхът.

Най-лесното нещо - да се заблудиш.

Най-голямата грешка - да паднеш духом.

Коренът на всички злини - егоизмът.

Най-хубавото развлечение - работата.

Най-лошото поражение - отчаянието.

Най-добрите учители – децата.

Най-голямото щастие – да си полезен на другите.

Най-неприятния недостатък – лошото настроение.

Най-красивия подарък – прошката.

Най-добрата защита – усмивката.

Най-доброто лекарство – оптимизма.

Най-мощната сила на света – вярата.

Най-стимулиращия дар – надеждата.

Единствената реалност – любовта.

.............................................................................

сладката написа:: ТАКА Е

РАДВАМ СЕ ЧЕ ПОДКРЕПЯШ МОЕТО МНЕНИЕ

ДАНИ написа:: Най-хубавият ден - днешния.

Най-голямата спънка - страхът.

Най-лесното нещо - да се заблудиш.

Най-голямата грешка - да паднеш духом.

Коренът на всички злини - егоизмът.

Най-хубавото развлечение - работата.

Най-лошото поражение - отчаянието.

Най-добрите учители – децата.

Най-голямото щастие – да си полезен на другите.

Най-неприятния недостатък – лошото настроение.

Най-красивия подарък – прошката.

Най-добрата защита – усмивката.

Най-доброто лекарство – оптимизма.

Най-мощната сила на света – вярата.

Най-стимулиращия дар – надеждата.

Единствената реалност – любовта.

МНОГО Е КРАСИВО И ВЯРНО БЛАГОДАРЯ

сладката написа:: Бъдещето. Има ли смисъл да знаеш какво ще ти се случи следващата година, месец, ден... секунда... и защо ли хората толкова силно копнеят да знаят бъдещето си? Страх ги е. Искат да предусетят дали ще могат да се справят с идващите проблеми. Ами не! Няма да можете да се справите с тях от днешна гледна точка. “Не крайната цел е важна, а пътя до нея”. Или е по-красиво да видиш детето си вече пораснало? О, не! Няма да го забележиш... така бавно се изменяме, че не усещаме промяната, но в един момент спираме... затаяваме дъх и осъзнаваме как сме израстнали.. хубаво е да поглеждаме назад... В планината най-добрата почивка е когато спреш.. и се обърнеш с лице към това, което си изминал. Незнам защо се получава така, но сърцето ти се успокоява, сякаш замира, по оптегнатите ти мускули се разлива студена тръпка, лицето ти усеща благодата на допира между капките пот по челото ти и лекия вятър. В този миг си казваш "Еха! И аз съм изминал всичко това?!” И в края на дванайстия час, имаш какво да разказваш, какво да помниш с години напред, защото имаш снимки, спомени, хора, с които си се срещнал, с които си бил и една малка, вътрешна лична свобода и увереност, че можеш, ако искаш. Давам пример с планините, защото се чувствам като птица в клетка без тях и защото там времето спира, и можеш да размислиш за всичко, за което спринтиращият ден в града не ти дава.

И ето го там моят страх пред едно обещаващо бъдеще. Иска ми се да попитам някой дали това е наистина толкова хубаво, колкото изглежда. Дали невежеството ми и надеждата не са спуснали отново розов воал пред очите ми, шепнейки красиви думи в ума ми. Дали? Кое невежество? На това, че не знам бъдещето, че нямам увереност в мрака на идващите дни. Всяка една секунда сме като новородени - безпомощни и лабилни пред идващите мигове... защото сме слепи за тях. Искам увереност, някой да ми каже, че всичко ще е наред... но защо? Който и да ми го каже не стъпва в моите стъпки, не диша с моите дробове, не мисли с моя мозък, не вижда през моите очи. Има една останала ми надежда - че в крайна сметка хората се преплитат като олимпийски кръгове, и затова от време на време, някой, някъде намира общата вселена, която споделя заедно с друг човек... "never fear me...", ми каза. Не искам да знам бъдещето си - добро или лошо. Не ми отнемайте красотата на девствените стъпки по пътеката на времето.

Някой ще каже, че има едно единственото сигурно нещо в живота - смъртта. Но аз не пътувам към нея. Тя е мой спътник, часовникът, който отброява миговете до края на учебния час. Само, че този часовник е по-особен. Той спира, чак когато си се научил и приключиш уроците си. Животът е като заключена класна стая, от чиято врата само смъртта има ключ. Има хора, които крещят в лицето й, да им даде ключа, защото са уморени, защото не виждат смисъл и защото много ги боли... тя им го дава - красива и благородна.

Объркана съм от щипещият ме бърз порив на това да знам бъдещето си и увереността ми, че в крайна сметка това не е правилно. Готов ли си за бъдещето СЕГА в ТОЗИ МОМЕНТ? Едва ли. Но бъди сигурен, че когато то настъпи, ти ще имаш силите и уроците, за да го посрещнеш. Не можеш за една секунда да издишаш кислорода си за седмица напред. Както и много често съм си казвала: "е добре... трябва да взимам по 2 таблетки на ден (примерно), но не мога да взема цялата доза наведнъж, нали? Тя така или иначе трябва да влезне в организма ми, но на части"... така е и с бъдещето - то трябва да дойде при теб, но на части.

ТОЗИ РАЗМИСЪЛ Е ОТПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ КОГАТО ЕДИН ЧОВЕК МЕ НАКАРА ДА СЕ ЗАМИСЛЯ ЗА МНОГО НЕЩА-МИНАЛОТО,БОЛКАТА,БЪДЕЩЕТО,ЩАСТИЕТО,ПЪТЯТ КЪМ НЕГО И ВСЕВЪЗМОЖНИ ТАКИВА РАБОТИ.

МНОГО Е КРАСИВ И ВЯРНО ЧОВЕК ТРЯБВА ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ДА СЕ ВРЪЩА НАЗАД . ДА СИ СПОМНЯ КРАСИВИТЕ МИГОВЕ, С КРАСИВИТЕ ХОРА ДО СЕБЕ СИ. А ПО ВАЖНОТО Е ДА ГИ ПАЗИ , АКО НЕ УСПЯЛ ОСТАВАТ СПОМЕНИТЕ НАЛИ ТАКА

Брой мнения : 52 Join date : 16.05.2008 Age : 49

Snejana Georgieva написа:

сладката написа:: Бъдещето. Има ли смисъл да знаеш какво ще ти се случи следващата година, месец, ден... секунда... и защо ли хората толкова силно копнеят да знаят бъдещето си? Страх ги е. Искат да предусетят дали ще могат да се справят с идващите проблеми. Ами не! Няма да можете да се справите с тях от днешна гледна точка. “Не крайната цел е важна, а пътя до нея”. Или е по-красиво да видиш детето си вече пораснало? О, не! Няма да го забележиш... така бавно се изменяме, че не усещаме промяната, но в един момент спираме... затаяваме дъх и осъзнаваме как сме израстнали.. хубаво е да поглеждаме назад... В планината най-добрата почивка е когато спреш.. и се обърнеш с лице към това, което си изминал. Незнам защо се получава така, но сърцето ти се успокоява, сякаш замира, по оптегнатите ти мускули се разлива студена тръпка, лицето ти усеща благодата на допира между капките пот по челото ти и лекия вятър. В този миг си казваш "Еха! И аз съм изминал всичко това?!” И в края на дванайстия час, имаш какво да разказваш, какво да помниш с години напред, защото имаш снимки, спомени, хора, с които си се срещнал, с които си бил и една малка, вътрешна лична свобода и увереност, че можеш, ако искаш. Давам пример с планините, защото се чувствам като птица в клетка без тях и защото там времето спира, и можеш да размислиш за всичко, за което спринтиращият ден в града не ти дава.

И ето го там моят страх пред едно обещаващо бъдеще. Иска ми се да попитам някой дали това е наистина толкова хубаво, колкото изглежда. Дали невежеството ми и надеждата не са спуснали отново розов воал пред очите ми, шепнейки красиви думи в ума ми. Дали? Кое невежество? На това, че не знам бъдещето, че нямам увереност в мрака на идващите дни. Всяка една секунда сме като новородени - безпомощни и лабилни пред идващите мигове... защото сме слепи за тях. Искам увереност, някой да ми каже, че всичко ще е наред... но защо? Който и да ми го каже не стъпва в моите стъпки, не диша с моите дробове, не мисли с моя мозък, не вижда през моите очи. Има една останала ми надежда - че в крайна сметка хората се преплитат като олимпийски кръгове, и затова от време на време, някой, някъде намира общата вселена, която споделя заедно с друг човек... "never fear me...", ми каза. Не искам да знам бъдещето си - добро или лошо. Не ми отнемайте красотата на девствените стъпки по пътеката на времето.

Някой ще каже, че има едно единственото сигурно нещо в живота - смъртта. Но аз не пътувам към нея. Тя е мой спътник, часовникът, който отброява миговете до края на учебния час. Само, че този часовник е по-особен. Той спира, чак когато си се научил и приключиш уроците си. Животът е като заключена класна стая, от чиято врата само смъртта има ключ. Има хора, които крещят в лицето й, да им даде ключа, защото са уморени, защото не виждат смисъл и защото много ги боли... тя им го дава - красива и благородна.

Объркана съм от щипещият ме бърз порив на това да знам бъдещето си и увереността ми, че в крайна сметка това не е правилно. Готов ли си за бъдещето СЕГА в ТОЗИ МОМЕНТ? Едва ли. Но бъди сигурен, че когато то настъпи, ти ще имаш силите и уроците, за да го посрещнеш. Не можеш за една секунда да издишаш кислорода си за седмица напред. Както и много често съм си казвала: "е добре... трябва да взимам по 2 таблетки на ден (примерно), но не мога да взема цялата доза наведнъж, нали? Тя така или иначе трябва да влезне в организма ми, но на части"... така е и с бъдещето - то трябва да дойде при теб, но на части.

ТОЗИ РАЗМИСЪЛ Е ОТПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ КОГАТО ЕДИН ЧОВЕК МЕ НАКАРА ДА СЕ ЗАМИСЛЯ ЗА МНОГО НЕЩА-МИНАЛОТО,БОЛКАТА,БЪДЕЩЕТО,ЩАСТИЕТО,ПЪТЯТ КЪМ НЕГО И ВСЕВЪЗМОЖНИ ТАКИВА РАБОТИ.

МНОГО Е КРАСИВ И ВЯРНО ЧОВЕК ТРЯБВА ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ДА СЕ ВРЪЩА НАЗАД . ДА СИ СПОМНЯ КРАСИВИТЕ МИГОВЕ, С КРАСИВИТЕ ХОРА ДО СЕБЕ СИ. А ПО ВАЖНОТО Е ДА ГИ ПАЗИ , АКО НЕ УСПЯЛ ОСТАВАТ СПОМЕНИТЕ НАЛИ ТАКА

НАИСТИНА Е МНОГО КРАСИВО НАЛИ НЕ СЕ СЪРДИТЕ ЧЕ СЕ НАМЕСВАМ В РАЗГОВОРАТ ВИ

НЕ ОТ МОЯ СТРАНА НЯМА ПРОБЛЕМ.

....................................................

.........................................................